ЗАДЪ̀НВАМ СЕ, -аш се, несв.; задъ̀ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Започвам да пропадам, продънвам се. – Като си се намусила от няколко дена, като че ли се е задънила Рошавата могила. Не може да ти продума човек. А. Каменова, ХГ, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)